[Intro]
Тъй мълчалива съм понякога...
Понякога — преливам от словА,

[Verse]
И напориста – в стъпки, в погледи, в думи,
а друг път съм покой —
в следа от слънце спомен засънувал.
Или разтворена в небе вода —
на капки, оцветявам тишината му.

[Chorus]
В преливането си светлеят седем цвята,
въздигнати във него от сърцето на земята.
Такава съм: обичаща човеците,
а себе си — нерядко мразеща.
(О, себе си мразеща...)

[Verse]
И всичко идва от онази смес,
с която Бог ме е забърквал,
а аз към нея честичко
добавям си какво ли не:
надежди вятърни —
дай Боже да са сбъдни!

[Pre-Chorus]
Мечти за стопляне мечтаещи —
крилата им дали развързвам?

[Chorus]
В преливането си светлеят седем цвята,
въздигнати във него от сърцето на земята.
Такава съм: обичаща човеците,
а себе си — нерядко мразеща.
(О, себе си мразеща...)

[Bridge]
И страхове — разнообразни, стряскащи,
очакващи да ги прегърна
и да преобърнат света от лед в море.

[Chorus]
В преливането си светлеят седем цвята,
въздигнати във него от сърцето на земята.
Такава съм: обичаща човеците,
а себе си — нерядко мразеща.
(О, себе си мразеща...)

[Outro]
Будувам — уж притихнала,
но ме засипват цветове и стихове,
за да припомня — докъде сте стигнали в съня...

[End]