Невено, пътувах нощем.

Пътувах денем...

Години Странствах.

Видях Чудни земи.

Занаята изучих.

На знатни особи.

Правех красиви дворци.

Те ме гощаваха. Злато ми

Даваха. Богати софри.

Но язе съм бедно момче.

Тъгувах по село. Баира, и

Слънцето наше, по тебе

Невено. По нашия хляб.

По нашето вино.

По нашия Орех.

Все мислех.

За теб.

За твойта снага.

И нежна душа

За твойта ръка,

Дошъл съм, Невено сега!

Аз помня последната среща.

Целувката помня, смеха!

Ти си ми мойта жена.

Невена погледна го право

в очи. Взе си бохчата.

И тръгна с Йовчо.

Сърцето й буйно

Затупка.

Ръката си даде.

Нямаше майка.

Нямаше татко.

Нямаше кой да пророни сълзи.

Само цветята в градината.

Поклатиха свойте глави.

Желаем ти челяд богата.

Където отиваш Щастлива бъди!